По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи.
Сред земя концентратна - затвор за души
и небесни тела в непознатия сърп.
Отразен по вода от безбройни сълзи
на лица без очи, преоблечени в стръв
за страха от смъртта с душещ дъх.
Замечтан за мечти има някой,
под плитката спирка последна. ...