Душица мъничка той още носи,
и бързо лази със крачета боси.
А зъбчета прорязали венците,
ще усложни на мама, тати дните.
Той скоро лесно думичкте ще реди
и няма да е същото както преди.
Ще се изправи и дори ще тича,
стените и преградите ще заобича.
След всяко падане удар ще заплаче
и мъж ще стане бързо малкото юначе.
Ще видят и добро и лошо мама, тати,
а дертовете малки вече ще са те палати. ...