Jan 10, 2018, 10:55 PM  

Воал 

  Poetry » Other
338 4 10

         Воал си ти на моята съдба метежна,

         покриваш дните ми самотни, черни.

         Закриляш ме със белота безбрежна,

         забравям раните от свойте - верни.

 

         Воал сатенен, а прозрачно-бял,

         завиваш ми лицето във гримаса.

         Скриваш  лесно горестна печал,

         покривка след раздаване на маса.

 

         Воал невидим и мечтан си ти,

         раздиплен цял по моите коси.

         Роден така, във моите мечти,

         над мен се стелеш, а така боли!

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??