Реките ще се пълнят и ще плискат,
по билото до езерото с бента,
но живата вода, дори да иска,
не ще вирее в мъртвия цимент.
А кално ще се лее, като пърхот
и пърхотът на мътна кал ще стане,
а митът за нов живот ще се превърне,
в конвенция от празни обещания.
...
И въздухът ще бъде там отровен,
а рибите не ще пърхат със хриле,
защото дишат тези над гробовете,
но не и мъртвите, не и те...
© Димитър Димчев All rights reserved.