Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам.
Песни птичи ме обливат,
зверовете диви бродят с мен,
а цветята – слънцето откриват.
Светът е толкова зелен!
Тогава дишам и вода ще пия,
лицето си със слънцето ще мия
и зад луната ще се скрия. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up