Aug 9, 2009, 8:48 PM

Войн 

  Poetry » Phylosophy
686 0 21

Войн

 

... Обичаше го Сабята!

Обичаше го Битката!

Обичаше го Старата Земя,

но само Бронята,

(че беше като втора кожа)

предпазваше го  от Смъртта...

 

Бе строг и милосърден,

не съдеше различните мечти.

Разчиташе единствено

на Пътя, който днес го скри.

 

Живя и трупа...  

някакви си избори.

Пиля очите си по Върхове,

а Пропастите

просто уважаваше -

те (сякаш)  бяха нечие Небе…

 

След него Напевът остана -

по-звучен от Прощално слово,

по-смел от Смелостта!

Остана до децата му -

Любов, Надежда, Вяра-

а Войнът просто поумня...

 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво си го казала и с много по малко думи. Поздравления!
  • +++++++++++
  • И овладял огнената енергия към справедливост или гибел, е търсил себе си...

    "-Винаги вървя, като изоставям това, което съм обикнал, и сърцето ми се къса.
    -Докога?
    -Докато стигна своя връх и отдъхна.
    -Връх няма,има висота.Отдих няма, има борба." (Из "Рапорт пред Ел Греко", Казандзакис)
  • Благодаря, ти за дълбочината на мисълта и красотата на думите, Светле ! Прекрасно е!
  • Аз пак ще се възхитя от неочакваните ти образи.Wali./Виолета Томова/
  • Да си воин...до края Любимо твое
  • Откриваме пътя... или понякога пътя открива нас...
    Отивайки си войнът атакува...
    И господар е ... дори когато чиракува!
    Светлана - възхищавам се на душевността ти!
  • Благодаря ти Агоп-Вълчо за великолепния стих-поздрав! От все сърце, Приятелю!
    Благодаря на всички вас,Приятели, че бяхте тук!С обич-Светлана
  • Воините са родени за битки, Светле...!
    но дълбоко в душите си са толкова раними....!!!

    поздравявам те от сърце с нещо мое...!!!

    бъди жива и здрава!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=125486



  • Прекрасно е!Поздрав!
  • Запазил е себе си,защото е бронирал в гърдите си нравствени добродели...
  • Силен стих... С поздрав!
  • надежда, вяра и любов...
    те са в душата ни, с тях се раждаме, воюваме за тях,
    носим ги в сърцето си докрая...
    прекрасен стих, мила Светлана.
  • Прочетох твоя стих и много ми хареса!поздрав!
  • Ничии и на всички са тези деца, Светле! Силен стих, наситен! Аплодирам те!
  • Трябва и войни да има...
  • Благодаря Ви!
    Весислава, когато прочетох "Аз и моят Муз" добре се посмях, после дълго си мислих-какво му остава на войнът на словото след смъртта,какво е смъртта в словото, и кой е той-Войнът, само вдъхновение ли е, ако е само вдъхновение... и все в този дух! Всяко чувство е резултат от отношение към заобикалящия ни свят... Имах среща и с произведенията на други Автори, с усещанията им, с изборите им, с невероятната палитра от емоции... Спирам с обясненията и просто Благодаря на всички за възможността да общувам с вашите произведения. С уважение-Светлана
  • ...Харесвам стиховете ти!Поздрав!...
  • За малко да пропусна този стих, а загубата щеше да бъде за моя сметка, защото с риски да се повторя, обичам поезията с богата образност. Поздрави!
  • Благодаря Ви!
  • Финалът ми хареса много. Поздрав!
Random works
: ??:??