Намирам се в период на ожесточена война.
Мини ми залагат хората около мен.
Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.
А не умирам...
На бесилката увисвам редовно.
Стяга ме силно, а не спирам...
И кръста го мразя до побъркване,
че често на него ме разпват,
а продължавам да функционирам.
Защо?
Рани неизличими в сърцето
ме погубват всеки миг, ...