Винаги съм искал да бъда войник.
Нямам чин и униформа, нито оръжие.
Но ето на война съм, само моя собствена.
В битка съм срещу много хора,
неразбрани и лишени от първични чувства,
както е по време на сражение.
Нямам истински куршуми, към тях засилвам само думи.
Във Война съм, но по-често със себе си.
Мразя се в пъти по-силно отколкото се обичам.
Ето ви войник паднал в боя
-Кръвта ти се лее в повече от сълзите.
И ето вече тялото умира, не усещаш кръвта си.
Сега всичко, което чувстваш се излива от очите ти
и ето я истинска война.
Сам съм срещу гнева си, но ако натисна спусъкът,
няма да има кой да ти разкаже, че пак ще ме боли.
© Ivo Dimchev All rights reserved.