Тръгна си както всеки път,
без думи и никаква надежда,
ръцете и телата от раздялата болят,
но копнежът при тебе ме отвежда.
Не, няма думи, няма и слова
как да изразя всичко това?
И всяка частица в мен крещи,
безсилна съм, а една мечта си ти!
Жадно ме целуваш час след час.
Безмислено е! Какво се случи с нас?
Да, знам, липсва ми красота,
а ти перфектен си, как до теб да вървя?