Жега е
войника бавно крачи
от война се връща
остарял е
побелял е
краката трудно влачи
но, децата му не са сирачета
Връща се войника
в бащината къща
конят му-съсипан
пълен е с бълхи
и въшки
идва си войничето
жена си да прегърне
идва си..
войната вече свърши
жена му го посреща
а кмета от отсрещната
къща
лукаво се подсмихва под мустак
отдавна на жена му
имаше
мерак.
© Христо Манчев All rights reserved.