Mar 12, 2005, 11:23 PM

Воля 

  Poetry
1034 0 2

В моментите на тиха лудост,

когато всичко тръгва на обратно,

когато нощен писък раздърпва

на късчета неуморно душата ,

когато влаковете са отминали

и пътища докрай прерязани

те водят във вакумното нищо,

когато болката от остарели рани

се вмъква без жал в сърцето ,

протегни ръце за късче воля,

останала на дъното в душата ти.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??