Mar 17, 2015, 8:38 PM

Воля за живот 

  Poetry » Phylosophy
772 1 7
Воля за живот
И в миг денят превърна се в цигулка,
под нежните ù звуци плаче тя -
една жена, загърната в качулка
с надежда боса тръгва по света.
Върви сама и стъпва предпазливо
следи краката ù оставят през калта.
И дъжд от пролет завалява боязливо,
лицето си разкрива, не от суета.
Качулката подгизнала отметва,
косите вдишват мократа трева.
Очите стъклени просветват - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Random works
: ??:??