Вопъл на сирена раздира деня ми,
тежък вопъл, като пред дълга раздяла,
и тръгва корабът, понесъл в себе си
съзвездия от мигове и надежди цяла плеяда.
- Колко ти тежи товарът, мили мой,
дали колкото на мен думите неизказани
и когато стигнеш до фара,
ще помниш ли още цвета на очите ми?
По дългия път ще ти пеят сирените,
a мен всяка нощ ще сънуваш,
и ще искаш да си жив, за да си спомняш,
че най-много си казваме, когато мълчим. ...