Aug 9, 2008, 10:27 AM

Восъчен спомен 

  Poetry » Love
682 0 3

       Восъчен спомен

Близо е вече нощта,
плахо разтапя се восъкът.
Грубо и в мене горят
думи предишни. Болят
грешки и бавно с въпросите
в мрака изчезва свещта...

Спомени нежни и болка,
идващи вместо съня...
Ето, отново горя
в хиляди мисли. И толкова
тъжни въпроси отминаха.
Вечен е сякаш денят,
в мрака на който си тръгна...
            Завинаги.
    После остана тъга...


© Йордан Мишев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??