knqza (Даниел Стоянов)
162 145
Nov 7, 2012, 10:33 PM

Восъчно сърце 

  Poetry
540 0 0

Онова сърце от восък,

дето го стопява любовта

и го прави жалък просяк,

чудо е, че цяло оцеля.

 

Чудо е съдбата в шепи

как го сбира и извайва пак

и да вярва после му нашепва,

да не се предава и да е смелчак.

 

А пък то все восъчно остава.

След всичките си рани от преди

не се научи да е камък

и в избора навярно не сгреши.

 

 

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??