Ти си толкова малка и крехка.
И светът ти е само добро.
А аз вплитам съвети в жилетка
да те пазят от злоба и зло.
С всеки ред те орисвам мъниче
да те срещне щастлива съдба.
Да научиш какво е обичане
и какво е да водиш борба…
Що е вяра и що е надежда,
как в съмнение дните тежат…
Много искам чрез моята прежда
да предам своя опит, но знам
ти ще искаш по своя пътека
със света да се срещнеш сама.
А не всички пътеки са леки.
И не всичките стигат върха…
Две налице… И после наметка.
Свивам две във въздишка една.
Мога само във тази жилетка
обичта си към теб да вплета.
© Дочка Василева All rights reserved.