ВПРЯГ 

Животът ни впрегна във нова управа,

тук всеки тегли в различни посоки.

Един наляво, друг вдясно. Не става.

Делим децата си, като жива стока.

Надолу пътят се вие по урви.

Товара го теглим все настрана.

Държавата към пропаст се втурва.

Кой ли тази страна прокълна?

Отдолу е безкрайно мъртвило.

В безвластието  - властва смъртта.

Обещаха, ще литнем с хвърчило.

… Родино, сякаш апокалипсис чета.