ВРАБЧОВА СРЕЩА
Вървяхме по китната горска полянка
Със моето скъпо и мило детенце.
Там беше се спряло и кротко на сянка
Почиваше малко страхливо врабченце.
То каза ми тихо с мил поглед в очите:
„Ах, моля Ви, дайте ми шепа зрънца!
Такава съдбата е – ние врабците
Сме бедни, но имаме златни сърца.”
Аз дадох му малко и то бе щастливо.
Усмихна се весело, плесна с крила.
Зарея се после в небето красиво, ...