Jul 21, 2017, 10:30 AM

Врабец и червей 

  Poetry » Other
563 6 7

/басня/

 

Летяло си врабче на воля

над ширналите се поля,

щастливо то било, но в полет

червей черен го видял.

 

- Ти що си? - викнал озлобено. -

Стига мята тез крила!

От тебе стана ми студено.

Виж, храната ми отвя.

И спри да пееш, оглуши ме,

досадно си, нали разбра,

за мен си ти певец без име,

свали си розовите очила.

 

Врабецът стрелнал го обиден,

учуден плеснал със крила,

и после, както е безимен,

клъвнал черньо по гърба.

 

Изводът какъв е тука,

че който в ниското пълзи

и злоба пръска, за поука,

все някой ще го усмири.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??