Остатъци от сол в неясна рана
придават вкус на блудкавия делник.
Заема стойка на прозореца ми врана.
И аз заемам стойка, но е челна.
И враната се смее адски нервно.
Краде от лъскавата слюда до перваза.
И враната е черна, черна, черна...
А черното ни учат да го мразим.
Обаче я обичам. Във неделя.
В останалите дни съм по-заета.
В останалите дни по нея стрелят
със прашките си малките момчета.
Аз нямам време. Просто нямам време
за нея, затова шест дни я стрелям
с отсъствие. А тя, и незастреляна,
със сигурност умира във неделя.
© Елена Биларева All rights reserved.