Sep 19, 2017, 10:19 PM

Врата 

  Poetry » Love
1268 0 1
В тъмната вечер вървях и си мислех
за живота, съдбата и всички мечти,
за тежкия камък, който все още носех,
за емоция, която не спря да кипи.
Вървях и не мислех, по-скоро усещах
тъпата болка отпреди наслоена,
за кратко се спирах и пак се запътвах
с натежало сърце и глава уморена.
Не исках аз нищо, само търсех утеха
в празните паркове, шосета, тъмa
и се лутах самотен в носталгия лека
да немеря отново таз мойта врата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??