Ще достигна последната тайна врата,
ще се скрия зад прага й вечен,
ще провеся над бездната морни крака,
на бога докрая обречен!
Ръцете ще впия, за да я открехна
от рамката сива сред див, шеметен взор,
ще се слеят по мен сълзи на утеха
за дечица, пищящи в предсмъртния хор.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Боже, не искам твоето кърваво бреме
да смазва гръдта ми между болка и страх,
и горещо Те моля от мен да я снемеш ...