Marinna (Марина Тодорова)
16 12
Nov 10, 2010, 8:45 PM

Врата 

  Poetry » Love
579 0 4

Врата


За да отвориш нечия вратичка,

ще трябва да се спреш и първо да почукаш.

Тъй казах ти, когато още всичко

между съдбите наши бе неясна тръпка.


И ти се спря! И ти почука. Тихо...

Дали очакваше, че мигом ще отворя?

Аз нямах веч' какво да пазя - биха

ме през годините ми толкова тревоги.


Денят ми бе от самота отровен...

Научила се бях насън поне да прося

любов... Над стари рани - чувства нови...

Събужда ли се леко след такива нощи?!


Заля ме топлината на дъха ти

и нежно упои душевността ранена.

Но знам, че не сънувам! А вратата

я разрушихме двама - без да губим време! 




© Марина Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??