fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
Mar 6, 2008, 6:04 PM

Врата към миналото 

  Poetry » Love
1147 0 10
 

Не трябваше да се обръщам назад

и да посягам към тази врата -

зад нея се крие човек непознат,

който всъщност почти съм обичала.

 

Той стои там, прикрит от мъглата,

и едва разпознавам чертите,

но сред тъмното свети душата

и ме дърпат навътре очите.

 

Още крачка и вече го стигам -

ще се пръсне сърцето ми спряло,

не е честно - защо го обичам,

та той разболя ме изцяло.

 

Протягам ръка разтреперана,

даже дъх няма как да поема,

ето пак го прегръщам уверена,

че този път любовта му ще взема.

 

Как! Защо се обърнах? Не трябваше...

Нали уж си бях обещала!

На очите сърцето не вярваше,

а сега ги гледам почти онемяла.

 

Пак мълчание... Колко ли, Боже,

още трябва врати да отварям?

За да викне накрая безпомощен,

че ме иска и че му трябвам.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??