Зад която стоях сякаш няколко века,,
а бяха едва пет минути..
Повтарях си мислено и на глас,
за да не ме боли:
"Аз съм тук. Тук съм.
.Ти си тук, с мен. Аз и Ти сме едно цяло..
Повтарях ли, повтарях,
но ти така и не дойде,
Просто защото още не му е дошло времето,
както ми каза преди година по същото време..
Ала аз както винаги най-нетърпелива дори в най-голямото си търпение. Ти ме знаеш такава.
Познаваш ме. Само ти. Никой друг. ...