Prudence (Виктория)
24 30
Jan 16, 2008, 11:33 PM

Вратата 

  Poetry » Other
1149 0 3

 

Вратата

В деня, в който аз умрях, отново започнах да живея.

И разбрах това, че смъртта е само и единствено врата.

Врата от страх или блаженство, които води ни към Ада или Рая.

Та тази мъничка врата, почти забравена от всички живи,

си спомняме едва, когато плахо до нея приближиме.

Виждаш бялото, мъртвешкото лице и казваш „Той замина”.

И изглежда смъртта е ужасът за всички, страхът зловещ,

но защо се случва и така понякога, случайно,

умиращият да е не от страх, треперещ, спокоен, казва „Сбогом”.

И утихва, минава през вратата той без страх.

И разбрах едно, че всичко от страната, друга на вратата,

зависи от живота на човека на Земята.

И че смъртта, врата необикновена, отвежда всеки спрямо него.

Дали е слушал съвестта си правда,

или е вилнял в яростта си грешна...


 

© Виктория All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво Вик, страхотно е иска само леко и меко изпипване отгоре, отгоре и ще стане още по-добро, Успехи и продължавай да се опитваш...и един ден ще си на върха...! С обич една шестица и от мене!!!
  • Благодаря...да но всеки рано или късно се сблъсква със смъртта,а това стихотворение е специялно за няколко близки хора ,които вече ги няма на този свят....
  • много пъти съм се замисляла за тази врата...
    хареса ми написаното от теб, а си толкова млада!
    дс обич, Викториа.
Random works
: ??:??