tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
May 19, 2010, 12:35 PM

Вратата-стена 

  Poetry » Other
632 0 6

Години наред се мъчех

да отворя вратата-стена,

зад която си Ти.

Години наред се опитвах

да вдигна завесата,

зад която се усмихваш Ти.

(някъде прочетох,

че Ти целият си усмивка...)

 

Годините минаваха, аз не успях.

Уморих се от опити и усилия.

Преди да се откажа,

ще се опитам отново,

но без усилия.

Просто ще седна смълчана

пред вратата-стена, ще се отпусна

и ще Те обичам,

 този път ще Те обичам истински,

безусловно и безрезервно,

ще Те обичам

заради самата Любов.

 

И ето, вратата сама се отваря...

И ето, завесата започва

да се вдига...

© Татяна Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??