Вратите на миналото се отварят,
а там, вътре – забравени немеят
спомените стари и не отговарят,
захвърлени – самотно си живеят.
И със страх посягаш към входа,
но краката от тъга не се движат,
миналото няма никаква изгода,
докато бъдещето гони престижа.
С обещания, към бъдещето младо,
а за миналите години – отправени,
че спомените стари не са торнадо
и никога няма да бъдат забравени.