Mar 3, 2023, 9:42 PM

Вречени 

  Poetry » Love
1051 4 5

Хортуваме си с тебе двама:

 

- Отколе време е било?

Ти беше момък снажен

най-личната пък аз мома.

Дойде на извора по изгрев...

Водата ми напи смутен... 

Сърце ми трепна и забързах

с таз тръпка непозната

към вкъщи менците да отнеса. 

 

- Да, помня любе мило!

Време доста се мина, 

откак в шумака душен

ти ми пристана. 

Трескавицата светна, 

гърмел подир туй, 

заклеха ни във вярност

с тебе да вървим... 

Живота си да споделим! 

© Мария Каратерзиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??