Senni (Силвия)
162 1968
Nov 14, 2007, 8:47 AM

Време 

  Poetry » Love
677 0 19

Денят минава като час,

часът - като минута.

Минутите са вечност между нас.

Насред телата ни стои,

уплашена от хорските злини,

желаеща да спре безкрая

и чакаща да иде в рая.

Секундите на нея и помагат,

желаят да я променят,

но не успяват пътят да покажат,

един е той -

тежък и пуст.

И някога, когато всичко свърши,

и времето нормално си тече,

ще се изправим двамата,

не чужди,

а с вплетени един във друг ръце.

Ще гледаме Луната във омая,

на острова ще бъдем всеки миг

и всеки наш вик ще е забрава,

забрава, за която аз платих.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??