Време

Jun 3, 2010, 6:04 PM

Poetry » Phylosophy

880 0 3

ВРЕМЕ
Ефирен облак спуска се над нас
разтваря се във времето греховно
дъждът отмива лунната ни страст
споглеждаме се мило и виновно
Нивидима е крехката вина
натискаща по белите клавиши
а струните на моята душа
изгарят до една във свойте ниши
и иска ми се този миг да спре
часовника замръзнал да удари
заключих вече своето сърце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Време

Want to read more?

Random works