Mar 28, 2014, 2:04 PM

Време 

  Poetry » Love
1136 0 2
Бавно пуша, цигара след цигара
и не виждам друго, освен годината в календара
Бавно животът ми минава
И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава
Чувствата ми бавно изстиват
А близките ми - бавно разотиват
Сърцето ми - студено, вкаменено
И все още - смешно запленено

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Random works
: ??:??