Времето невидимо, с проглеждащи очи...
Черпи от живота ми усмивката, нали...
Черпи оправдание, че смях съществува...
Времето "нахално", искам да "критикувам"...
Черпи от оръжията, власт, насилие, пари...
Черпи и изсипва дъжд лъжовен, и обични искри...
Времето, търгуващо без съвест, несъвършено е...
Черпи детството ми, своето творение...
Черпи мен самата, подобието си дори...
Времето, облечено с ненужни брони и престиж...
Черпи самотата ми, със ласка за защита...
Черпи любовта ми, в срещи и раздели скрита...