Отмервам време нулево
с един ръждясал, луд часовник.
Не ми е тежко бремето -
три сиви стаи и един любовник.
Не свършва моят ден и не започва.
И мисля си понякога как лесно свиквам,
без интуиция и без да знам посоките.
Във моя свят табелите не са за никъде.
И мисля си... защо да страдам?!
Да ви приличам, а да съм толкова различна?!
Душите ви са плоски, кръгли циферблати!
Изгубило е времето стрелките си.