Feb 1, 2022, 7:41 AM

Време обречно 

  Poetry
297 0 1
В очите на Левски се стичат безумни сълзи.
Портретът обесен, все на стената виси.
Бюрото под него - затрупано пак със дела.
Няма решения! Българска сляпа съдба.
В голям кабинет, портретът е само един.
Кметът е снет, а виси народният син.
Друг е на стола, а всичко е шменти капели.
Няма арести, няма затвори, разстрели...
Пример зад който се крият държавни лъжци.
Портретът е знак, а целта са народни пари.
Никой не вижда сълзите. Кълнат се в портрета.
България страда и си оплаква късмета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??