Време, Вечност и Вселена...

                  преди 13.8 милиарда (земни) години всичко

                  е започнало с Големия взрив

Това са: Философски категории,

които със космически размах

измислили сме в в нашата „История“ –

незнайно как попаднала във тях!...

... оба́че, тъй нареченото: „Време“

различно е от своя Прототип,

но няма от къде модел да вземем,

или́ пък  да повторим Оня взрив!...

И сетива си нямаме за него,

мака́р и да го спираме със вик –

когато тръпнем във любовна не́га,

че даже Вечността е само миг!...

По–лесно бе когато Боговете

сами вървяха по Земята с нас,

но после те оставиха ни кле́ти:

с небрежно–елегантен реверанс...

Приемахме загадките спонтанно

тогава и със земни имена,

в трактати ги „описвахме“ пространно –

дори и горди бяхме от това!...

... Но Времето с Живота се изга́ври

и с волята на всички Богове́:

бе най–напред създало динозаври,

а „Hómo sapiens“ – след векове́...

А Динозаврите не сме забравили

понеже на Планетата Земя

огромните си скелети оставили

във Времето... Но разум?!... Ни следа́!...

Щом Времето навярно е съзнало,

че сбъркало е в своя „Пръв“ проект,

една комета пратило без жалост –

разчиствайки Земята за: „Човек“...

... Човеците щом „слезли от дърветата“

за Времето били са вариант –

значително по-верен за Планетата

от всеки друг безпаметен гигант...

И за това навярно е „отпуснало“

то малък дял за нас от Вечността, 

да вместим там: и Разума, и Чувствата

с Душата – осъзната чрез плътта!...

Началото на Времето „изтрито“

инко́гнито в Живота е и днес,

а „някой ден“: узнаем ли и „скри́тото“

– дано́ да оживеем в този стрес!...

Но то за себе си да ни напомня

навярно в „Сътворителния взрив“

създало е за нас: и „Хоризонта

на Вечността" със поривен мотив!...

А в опита си Времето да „хванем“

във нашите, човешки, съдбини́

и „Своя вечност“ тук да си направим –

решили сме да го делим на: дни!...

И после с дните нямаме проблеми

да ги натрупваме във Векове́!...

... но Онова, Космическото Време –

не се дели дори от Богове́...

... А вероятно за да ни накаже

с полагащото се за Дързостта:

и о́ще не започнало – то даже

брои́ за нас обратно Вечността...

... и в и́скрите останали в телата ни

от Оня взрив Вселената създал,

които гаснат в „Нищото“ разпратени –

е скрит Предизвестения „финал“,

че може би единствен във Вселената

Човешкия ни разум е успял

и сам да разгадае днес Дилемата,

която никой Бог не е разбрал!...

*     *     *     *     *    *     *

...И Общата съдба е неизменна –

със край са: Боговете, Вечността дори,

когато вече в цялата Вселена

и не останат повече искри́!...*

27.05.2020.                                           

*след изчерпване на термоядреното гориво

на Вселената, след много трилиони (земни)

години и тя ще „загине“ и ще остане „нищото“ –

както преди Големия взрив.