ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ... ПРИВЕЧЕР
Знаеш ли колко много исках да дойдеш на вечерята тази вечер?
Бях опънала ръчно-плетена бяла покривка.
Запалих свещите.
Налях виното в кристалните чаши
и зачаках.
Трябваше да си този, който виждах в сънищата си.
А после срещнах наяве.
Трябваше да си залъка, който преглъщах
и виното, което отпивах.
Трябваше да си тръпката, която ме втрисаше при всяка мисъл за тебе...
Знам, че бях твоята пожелана Любов, ...