Щастлива съм! Обичах неведнъж.
Във всекиго откривах малко чудо...
но често свойте сълзи скривах с дъжд...
и в капките изгубих се до лудост.
Та станах по-безцветна от вода,
а спомените си без жал погубих,
бях по-ефирна даже от мъгла -
заспивайки, света край мене будех.
Протичах като кротичка река,
а звяра в мен приспивах всяка сутрин.
Тъй крехка стана моята душа,
че позволих на всеки да я счупи.
Ранявана до кокал чак вървях,
ръцете ми - охлузени и груби.
И падах, и едва-едва пълзях,
страхувах се, че битката си губя...
Така реших, че трябва да се спра -
да плача, да съм кротка, да съм няма.
Облякох в броня своята душа -
настъпи мойто време за промяна!
Парчетата от пъзела събрах,
грижливо аз наличните напаснах.
Оставих липсващите на греха -
на звяра в мен безсмъртен и безстрашен!