Слънцето сякаш ме обгърна
и окъпа с лъчите си всички цветя,
и пътя ми озари с мечти,
затова чувствам в себе си това-
И дъжд да завали и сняг да затрупа,
топло е от надежда в душата ми.
Безсънието не утоява мислите,
и причините за него са чувствата…
И едно по едно се вливат в потока,
от надеждата породена в мен.
Не храни страховете си.
Не си забранявай живота.
И ако това означава да не
играеш на сигурно?
Тогава събори всички стени!
Преодолей всички бариери,
които препъват щастието ти.
не спирай потока да тече…
Живота е толкова цветен…
щом водопада и извора
сливат се един другиго.
Не постилай с камъни пътя си
не спирай потока да тече…
Невярващите ще очакват това,
затова надеждите си прегърни.
Дори и да изразходиш всичките,
дори и да не ти остане нито една,
не спирай да вярваш и мечтаеш…
Не спирай с камъни, потока да тече.
Открий красота в себе си,
не се отказвай да бъдеш добър.
Имаш толкова много да дадеш,
бъди своето място в света.
И тихо, тихо замълчи,
пред невярващи не говори.
Знай щастието обича тишината,
време е да бъдеш щастлив…
© Лили Вълчева All rights reserved.