Apr 25, 2009, 6:23 PM

Време за стихове 

  Poetry » Other
662 0 10

Късно вечер, когато сънят по клепачите лепне,

а умората тялото тегли

на любимия към прегръдките топли

и тишината отвсякъде дебне;

 

когато детето като ангелче спи,

а дъхът му е плодово-млечен;

когато са заключени всички врати

и покоят е древен и вечен;

 

тогава ръката ти сякаш сама

започва да търси нещо за писане,

което да стане проводник на това,

което сърцето ти чувства, а мозъкът - мисли.

 

Тогава се раждат най-красивите стихове!

Най-мъдрите мисли в главата нахлуват.

Тогава достигаш до извечните истини,

които сякаш... някой ти диктува!

 

И мигом разбираш, че нещата са простички;

че целият Свят се побира

на няколко реда, във два, три куплета,

на листче случайно, изписано с моливче!...

 

                                                                               2008 г.

 

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??