Искам да отпия роса от зеленото на очите ти.
Да прескоча забранената полоса
и полегна в ямка копитена.
Да се скрия зад завоя на привличането магнитно
и стопирам отминалата мечта,
че съм зрънцето житно,
посято в твойта бразда.
Но друго съдбата е отредила -
да съм корен от стара асма,
който късно си скрила
на топло под роклята от басма,
да съм гроздето, мачкано ...