Sep 2, 2010, 6:17 PM

Времето 

  Poetry » Other
536 0 0
Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени,
но в сърцата ни – от болка свити,
още пеят и звънят мечтите.
Времето неумолимо бяга
и тревога тиха във сърцата ляга.
А часовникът тиктака ли – тиктака
и държи без сън очите ни във мрака.
А душите млади за любов копнеят
и с мечти красиви до смъртта живеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Random works
: ??:??