Apr 29, 2015, 8:06 PM

Времето 

  Poetry » Phylosophy
540 0 0
Времето
Времето свършва, когато не спира,
за нашите сърца и мечти зове,
като нас се мъчи, страда, умира,
и секундите превръща в часове.
Във един миг една жажда се заражда,
за която жадуват дори богове,
реална ни същност наяве изважда,
и започва вечната борба с ветрове.
Толкоз ли е трудно да познаем мечтата,
и да я следваме със желание до край,
толкоз ли е трудно да помажем душата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Random works
: ??:??