Aug 3, 2016, 3:12 PM

Времето 

  Poetry » Phylosophy
303 0 0
ВРЕМЕ
По стъпките на времето вървя...
И прах косите ми посипва...
От раните душата ми кърви
и стъпките, след мен засипва...
О, с този лепкав животински страх,
от който всеки ден умирам!..
От него няма да се отърва, разбрах...
И кривите му пътища пътища избирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Random works
: ??:??