Времето се втурва през прозореца -
деня да гони тихо, неусетно.
В очите ни оглежда се отронено,
секундите тъгуват, мимолетни.
Бърза към вратата на безкрая,
отдавайки живота си, но дръзва -
за нас по нещо ценно да узнае,
а след това забравено се хлъзва
в небитието. И почти безпулсно
се влива във пороя на вселената…
…
Беше! И безславно ни напусна! ...