Надпреварваме се всеки ден с времето.
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите
и не дреме му за нашето надбягване.
Ден и нощ задоволяваме си страстите,
а когато дойде края опитваме се да го спрем, отчаяни.
И така животът ни за миг отлита.
Не успели блянове да сбъднем, все се лутаме.
Съдба в съдба с трепет се преплита
и в другия очакваме да скрием своето страдание. ...