Времето иска да се усмихне.
Тича между намръщените хора.
Присяда до старата ограда,
няма кой да я пребоядиса,
стопаните отдавна не живеят тук
разперили ръце на други континенти,
прегръщат тяхното време,
заспиват в другите къщи,
а българското време чака
до старата ограда на неверието и страха,
плаче тихичко,
загръща се в шала на миналото, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up