Tегобите не могат да си носят,
товарът, знам по себе си, тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят,
но боднати, подскачат с писък,
за прошка длани не протягат,
а казват - разпнахме се ние с него...
Нима това са белезите днешни?
Обидени, заключили сърцата,
обичащи да бъдат възхвалявани,
забравят, колко свята е душата. ...