Като скитник приведен и блед
животът бавно, уморено върви.
И все така бавно крачи напред,
но на едно място отдавна стои.
Бездомникът е печално сърдит
и със зимни нюанси изглежда.
Като присъда е в шепата свит
на своята сляпа надежда.
....................
До кога ще се будим сепнати от мрака.
без надежда, път и промяна.
Колелото се върти, то не чака. ...