Да броиш дните на щастието,
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.

Да виниш - смисъл няма, просто брой,
времето тече, пясъка дъждът го отмива,
питаш се докога тоя миг ще бъде твой,
лицето му обляно от слъчева дъга красива.

Часовникът искам да запратя в стената сега,
времето да спра и туй, което тепърва ще става,
броях, но ми писна да се питам "кога"
"никога"да е, но туй никога не се получава.



Don't go away, Ineed more time
just to make things right